Мисля, че добре съм се справила

Малкият ми син стана на 20 години.

Сигурно не са минавали бързо тези години, но като че ли вчера мрънкаше около мене в потвърждение на зодията си - "искам", "мое си е", "не ми го пипай", "и аз съм човек" и все от тоя род.

Като го гледам как става човек далече от нас - от мен и от баща си, ми става малко чоглаво, но пък се сещам, че и нашите родители не се ползваха с голямото ни внимание. Сигурно си е в реда на нещата...

Не мога да не съм малко горда с него. Малко, защото тепърва ще се развива, ама пък го прави с хъс. Голямо самочувствие, голямо нещо... Обаче и голяма самостоятелност, целенасоченост, визия за бъдещето и ... повече от нужното егоцентризъм /искам да съм все № 1/. Вижте това - http://alexanderkrastev.blogspot.com/

Беше в първи клас, когато започна да говори за журналистика. И до ден днешен. Сигурно ще стане.

Не, май първо беше написал, че иска да стане кинозвезда, но беше за кратко.

Здравей, Александре!

Powered by Qumana