Мисля, че свободата на словото също започва да ни тежи

Интересен народ е тоя, българския.
Много обича да приказва.
Аз лично правя голяма разлика между приказване и говорене.
Приказването отъждествявам с приказката - с нейната мистичност, с отдалечеността от реалностите и с много личния избор на индивида как ще интерпретира чутото или прочетеното.
Докато говоренето, въпреки че нарицателното "говорилня" е станало много използваемо, предполага и обратната връзка. Тоест чуваемостта също е част от процеса на говоренето. Така мисля...
Та думата ми беше за приказването.
Гледам или слушам някои от ток-шоу предаванията на електронните медии, чета по малко он-лайн и все повече се убеждавам, че не знаем какво да правим с придобитата свобода на словото. Толкова бързо й свикнахме, че чак се зачудихме какво да правим с нея.
И се започнаха едни приказки - всеки срещу всички. С целия спектър на литературния и жаргонния български език, та дори и диалектите му. И то с доста висок тон. А аз лично съм твърдо убедена, че като викаш, отсрещния следи само интонацията, но не схваща смисъла. Адски ме дразни национално-представителното ниво на празните приказки. Всеки може да се обади някъде и без всякаква връзка с, да речем, предварително обявената тема да каже нецензури думи, да вземе да напада някои от водещите, или политиците, или журналистите, или съседите, или учителите на детето си , или... и т. н. Това за форумите пък като че ли се явява задължително.
Много приказки се натвориха с помощта на свободното слово - за национал-популизма, за харизматичните личности, за взаимозависимостта "власт-корупция".
Обаче предпочитам да си поговорим за говоренето. Споделям идеята, че когато нещо се изговори както трябва, то стига когато, където и до когото трябва. Това важи и за писмената форма на говоренето, разбира се. Говоренето за мен е целеви процес, с него човек или обществото трябва да поддържа постоянната си потребност от развитие. Затова аз мисля, че е задължителна и обратната връзка. Обаче пък тя в много случаи се проявява като обратна реакция и следват киселините в лицето, бомбите в апартаментите...
До тук май го оцветих много тъмно.
Оставям някой да ме убеди, че нещата не са само в тази гама.