Monday, May 08, 2006

Мисля, че съм спокойна, синко

За един късен следобед ми се случиха наведнъж няколко уникални преживявания.
Първо - ходих на едно събитие в СУ, част от Дните на свободното слово и много сензитивно филмът на Пламен Петков/bTV/ "Подмяната 10-ти" ме върна назад във времето на активна промяна и изпитах противоречиви чувства. Честно казано, дори плаках, което означава, че е имало и известна доза драматизъм... А това, че се казва "Подмяната..." дали само аз го забелязах, защото от самото начало търсех някаква двусмислица и май я долових/усетих. Но не беше коментирано по време на дискусията, а аз не исках да се натрапвам /бях си поставила за цел само да наблюдавам/. Няма да говоря за посещаемостта и активността - всичко си беше на мястото.
Второ - запознах се отблизо /защото задочно ги познавам/ с някои от приятелите на Александър. Страхотни са. Радвам им се.
И в Студентски град ми хареса, и 280-тицата не беше много пълна, и хлебарки не видях,и осветена София също много ме кефи/респ. Бат`Бойко, хи-хи-хи.../.
Абе, то това нещо, метрото, било голяма работа. Понякога дори аз искрено съжалявам, че сме толкова изостанали /защото обикновено не мисля, че сме много изостанали- оптимист човек, какво да го правиш/.
За сега - толкова.

1 comment:

Александър Кръстев said...

То няма спор, че х4о и приятелите му са пичове ;), ама не е лошо да се позамислим дали голямата част от младите хора се замислят какви възможности им предоставя тази "уж" бедна държавица... И да вземат да ги използват, а не "да изтичат като мозъци" (последното е малко объркано, но е цитат)