Ходих до Охрид. С моя ненапускал Родината и дългоговорил за Охридското езеро мъж.Групата ни беше разнородна по пол, семейно, социално, интелектуално и каквото се сетиш друго положение. Кофти работа...
За мен проблемите с групата се коренят единствено в натрапването на чалга и псевдо-македонска музика. /Аз ли не знам как баба ми пееше за Йована и плачеше/.
Като се почна от Стражица, та до...Стражица.
И July Morning без "July Morning". Нейсе...
И July Morning без "July Morning". Нейсе...
Пътуването нататък не помня, защото беше нощ и я прекарах в дрямка, доколкото можех да се абстрахирам от тонколоната над главата си. Стигнахме около 9 часа българско време.
След настаняването в за тях 3, за мен 1- звезден хотел, собственост на зам. кмета на гр. Щип и леката почивка от около 2 часа, в 11,30 се озовахме в центъра на Охрид с млад и нахъсан екскурзовод - Александър.
Всички туристически маршрути с екскурзовод започват от тук /на снимката/- старият чинар, с чието оцеляване в бури и гръмотевици македонците отъждествяват своето си оцеляване.
Много църкви, манастири, история, история... Била тя наша или македонска /зависи от гледната точка/.
Трябва да бъда честна и да кажа, че преди да тръгна, четох на доста места и не бях съвсем непредубедена. В Охрид и Св. Наум едно към едно видях това, което пише в Стойчовия блог. Не искам да повтарям неговите разкази.
За мен беше хубаво преживяване, защото се чувствах като у дома си - говореха ми на познат език /нищо, че се правеха, че не разбират моя/; приемаха всички видове парични знаци; не съществуваше никаква опасност да се загубя, защото градовете им са лесни за ориентиране; никой не ми каза лоша дума, дори и на албански; мисля, че е сравнително евтино и не лъжат в сметката; езерото е прекрасно /виж, за него дори им завиждам малко/. И единственото, което не мога да подмина с лека ръка не е кражбата на история /аз съм с достатъчен житейски опит, за да не се поддавам на провокации/, а е страхотната мръсотия, ама страхотна, наистина. Не искам да я описвам.
След настаняването в за тях 3, за мен 1- звезден хотел, собственост на зам. кмета на гр. Щип и леката почивка от около 2 часа, в 11,30 се озовахме в центъра на Охрид с млад и нахъсан екскурзовод - Александър.
Всички туристически маршрути с екскурзовод започват от тук /на снимката/- старият чинар, с чието оцеляване в бури и гръмотевици македонците отъждествяват своето си оцеляване.
Много църкви, манастири, история, история... Била тя наша или македонска /зависи от гледната точка/.
Трябва да бъда честна и да кажа, че преди да тръгна, четох на доста места и не бях съвсем непредубедена. В Охрид и Св. Наум едно към едно видях това, което пише в Стойчовия блог. Не искам да повтарям неговите разкази.
За мен беше хубаво преживяване, защото се чувствах като у дома си - говореха ми на познат език /нищо, че се правеха, че не разбират моя/; приемаха всички видове парични знаци; не съществуваше никаква опасност да се загубя, защото градовете им са лесни за ориентиране; никой не ми каза лоша дума, дори и на албански; мисля, че е сравнително евтино и не лъжат в сметката; езерото е прекрасно /виж, за него дори им завиждам малко/. И единственото, което не мога да подмина с лека ръка не е кражбата на история /аз съм с достатъчен житейски опит, за да не се поддавам на провокации/, а е страхотната мръсотия, ама страхотна, наистина. Не искам да я описвам.
Искам обаче пак да дойда. Без някой да ми го организира и без друг да решава какво ще разглеждам.
На връщане в България ако бяхме часовници, щяхме да сме се повредили от толкова цъкане. От къде толкова пари в обикновените села за тези нови къщи? Защо два национални флага на прозореца на местната управа в едно от тези села? Защо нашите села изглеждат като бедни роднини? Защо пътят трябва да минава през гетото на Кюстендил? Защо толкова панелки в България? Кога ще ги стигнем...македонците? Майтап, бе, Уили, ама не съвсем...
Наистина ще дойда пак.
Сега тук малко снимки без претенция.
2 comments:
Сложи и таткоц, и него да го има у нет-а ;)
Хубаво в Охрид нали? На пръв поглед е логично да се зачуди човек за разликата в селата от двете страни на границата, но може би този контраст нямаше да го има, ако след 44г. ние не си бяхме сисипали и обезлюдили селата. Не, че режимът на Тито не е бил мракобесен, но поне е запазил повече от селското стопанство. За сметка на това, ние сме си строили панелки. Ми благодаря, партийо любима!
Post a Comment