БЕЗвремие

Нямам време дори да чета, камо ли да пиша. Не знам защо съм толкова зле организирана, като съм уж типична Дева...
Имаше в наше село един образ - бай Благой. Вечно можеше човек /аз, де/ да го види пред себе си -независимо дали са го пратили за хляб или да напълни вода на селската чешма /студена и вкусна, пък за състава й кой да мисли/. Седи на някой стол, на някой бордюр или пред нечия порта на пейката. Сигурно преди да се пенсионира е работел нещо, но след това - в никакъв случай, даже сигурно за нищо на света. Та за този бай Благой свако ми, друг селски чешит, казваше "Нямаш време ли? Че иди си купи от Благой." Хм, и за свако си не бях се сещала скоро. Всъщност той ми беше нещо повече от свако. Нямаше собствени деца и аз бях дете на двете къщи. Познай!
За времето, де, дето все не стига, иде реч. Ами сигурно ми е сбъркана мярката за достатъчност, знам ли... А с тази сбъркана мярка ако през 70-те имаше Интернет у наше село, какво ли щеше да стане с мен, от мен и т.н. Не искам да знам!