Пак ми се отвори път по интересни места. Не, че не се потрудих това да стане реалност в продължение на две седмици, ами даже го направих и за повече хора. В края на мандата навих колегите да си спретнем "уж прощална" разходка. А е "уж" просто защото съм уверена, че и след 8 ноември нещата ще си останат така - не перфектни, но в сравнение с всичко останало в държавата, добри.
Велико е усещането, когато минаваш през красотите на Родината. И особено, когато генетично се чувстваш свързан с най-красивия й кът - Рила. Не му трябват на човек много думи, за да опише какво чувства. За мен усещанията бяха най-вече в звуци - звън за вечерня, ангелогласно трио в черквата, шумът на р. Рилска, който за нищо на света не може да бъде заглушен от морски прибой, среднощния вятър, който те е събудил, сутрешния звън на камбаните. /Там някъде по средата имаше и едни други звуци - смях, музика..., но те не са толкова важни/. Обичам да се чувствам така. Дори вече знам за къде ще правя планове - за Перперикон.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment